Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника,
и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена,
а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника
и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Омъжила се дъщерята, но след седмица звъни на майка си разплакана и казва:
- Мамо! Ама той не ме иска! Няколко нощи само чете книжки и не иска да прави секс с мен!
- Ама че работа! Чакай да дойда да ви видя какво правите нощем. Само ще погледна защо не се получава и все ще те посъветвам нещо...
И ето я майката вечерта скрита зад полуотворената врата на спалнята - мълчи и поглежда. Младежът лежи и пак чете книжка, а дъщерята лежи до него. Изведнъж той отпуска едната си ръка под одеялото към интимните части на щерката. Майката си помислила:
-Ахааааа, ще се сетиш ти палавнико, ето че се получи!
- и заминала да спи.
Обаче на следващия ден дъщерята пак е при майка си - реве та се къса:
- Видя ли? Видя ли го как се държи с мен...
- Да но...
- Кажи какво да правя, мамооооо...
- При вас всичко е наред, успокой се, видях как протегна ръка към... нали се сещаш и веднага си тръгнах!
- Абе мамо, ти нищо не разбираш. Той така си мокри пръстите, за да си обръща страницитееее...