Четвъртък, 8 октомври 2026 | Хасково Предимно облачно 17°
Този месец не съм в състояние издръжката на жена ми. Дали няма да се съгласи да се върна при нея за един месец?
Бисери 3,447 прегледа
Следващ →

Още вицове

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! - Защо си се изсрал на пода бе? - Защото съм пънкар! - И какво значи да си пънкар? - Ами не виждаш ли - изсрал съм се на пода. - Защо слепците не скачат с парашут? - Защото кучетата им се плашат. Лесно е да умреш за човек, когото си обичал, но е трудно да намериш човек, за който да си заслужава да умреш Първите двадесет години се учим да живеем сами. Вторите двадесет се учим да живеем двама.