Събота, 21 ноември 2026
|
Хасково
11°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Спорт
Хасково
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Коя пъвоаприлска шега може да се превърне в новогодишен подарък ??? - Дупка в презерватива ...
Прочети още подобни вицове
21.11.2026
21.11.2026
21.11.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Черен хумор
Девойка пише на войник: - Какви момичета харесваш ? Умни или красиви ? - Нито едните, нито другите - обичам само теб !
Черен хумор
03.10.2017
3,392 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Граничар с куче обикаля по полосата през нощта. От едни храсти се чува някакъв шум. Граничарят се обръща към кучето и казва: - Бягай да видиш, какво има в храстите! Кучето го поглежда и отговаря: - Бягай ти! Аз и оттук мога да си лая....
Баща гледа бележника на Иванчо: - Виж си само оценките - само едни тройки, нито една четворка, петица или шестица! - Тата, нали ни е средно училището!
Зима. По заледен път с мъка пълзи запорожец. Зад него кара голям мерцедес. Мутрите от мерцедесът тръгнали да изпреварват запорожеца. В същия момент той поднася по леда, врязва се в мерцедеса, който излита от пътя, преобръща се няколко пъти и пада в една пропаст... Шофьорът на запорожеца слиза и на бегом отива при разбития мерцедес. Поглежда в пропастта и пита: - Момчета, има ли някой жив? Отдолу абсолютна тишина. - Има ли живи, бе? Отново тишина. - Ех, провървя ми! - с облекчение въздъхва човекът.
- Тате, днес в класа си мерихме пишките, моята се оказа най-голяма! - Иване, но ти се учителя все пак!
Писмо на Графиня Анета до Граф Артур. Мили Графе, Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку- лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра- зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи- ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани- чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху- бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо- я в ръка. Твоя Анета. (прочети през ред)