Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
В час по рисуване. И за цял час наш Иванчо нарисувал ето това:
|---------|
| |
| |
| |
Учителят му вика:
- Абе Иванчо, за цял час само това ли нарисува бе? Какво е това?
- Ами господине това е слон варви по въже.
- Е хубаво ама каде е слона бе Иванчо?
- А, той мина господине!