Събота, 21 ноември 2026 | Хасково Ясно небе 11°
Звъни Баба Яга на Змей Горянин: - Идвай бързо, страхотна ракийка съм сварила! - Бабо Яге, вчера пихме с Кашчей някакъв боклук, едната ми глава е в безсъзнание, втората повръща, третата едва се надигна да ти отговори. Звъни Баба Яга на Кашчей Безсмъртни: - Идвай да пием, страхотна ракийка сварих! - Бабо Яге, пихме вчера със Змей Горянин нещо, дето, както съм безсмъртен, сега се притеснявам да не умра! Звъни Баба Яга на Леший: - Идвай бързо да пием от новата ракийка! - Идвам! Гледа Баба Яга през прозореца - иде Леший - 5 метра тича, пада на земята, става, 5 метра тича, пак пада Излязла да го посрещне на прага и пита: - Леший, какво става, защо падаш тъй? - Ами, Бабо Яге, като си помислех за хубавата ракийца и хуквах. Но като се сетех, че после ще искаш да се чукаме - и губех съзнание.
Други 3,274 прегледа
Следващ →

Още вицове

Адвокат: Сега след като бяхте оправдан, ще ми кажете ли честно? Вие ли изнасилихте жената? Клиент: След като чух вашата невероятна пледоария тази сутрин, вече започвам да си мисля, че не съм. - Къде е Петрова? - Ражда! - А Петров? - Още не се е родил! Умният мъж се старае да не дава на жена си повод за обида. На умната жена за да се обиди поводи не й трябват. През девет реки зад десетата, през девет планини в десетата, през девет страни в десетата, имало едно време една ламя - добрата ламя Спаска. Събудила се тя една сутрин и си рекла: - Що живея толкова далече? 1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: - И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?