Две жени отишли при цар Соломон и довели със себе си един младеж.
- Този младеж обеща да се ожени за моята дъщеря! - казала едната.
- Не! Съгласи се да се ожени за моята дъщеря! - викнала другата.
Започнали да се карат, а цар Соломон помолил за тишина.
- Донесете ми най-големия меч! Трябва да го разделим на две. Всяка от вас ще получи половина!
- Звучи прилично! - казала първата жена.
Другата:
- О, господарю, моля, не проливай невинна кръв. Нека го вземе другата жена.
Мъдрият Соломон, без да се забави и миг:
- Младежът трябва да се ожени за дъщерята на първата жена!
- Но тя искаше да го разцепипите на две - викнали от обкръжението ма царя.
- Точно затова е ясно, - казал мъдрият цар Соломон - че е истинската тъща.
Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче.
- Защо плачеш?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Гледай го ти! - казал лъвът и продължил. Среща вълка - и той плаче.
- Какво ти се е случило?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Виж го ти хитрецът!
Продължил нататък и среща мечката - също плаче.
- Какво е станало, защо плачеш Мецо?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!
Продължил нататък лъвът и гледа - заекът стои до една дупка и мисли.
- Абе Зайо, ти цялата гора си наебал - бива ли такива работи?
- Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, защото са ми къси лапите...
- Къде, къде - казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи...
- Ах ти хитър заек!