Фокусник работил на един кораб. Понеже пътниците се сменяли постоянно, фокусникът показвал винаги едни и същи фокуси. За негово нещастие папагалът на капитана, гледайки го достатъчно пъти, научил всичките му номера и започнал да разваля представленията му с викове от рода на: "Не, не! Това не е същата шапка! Истинската е под масата..." или "Погледни в джоба на гърба му... там е!" и т.н. издавайки тайната на всичките му фокуси.
Фокусникът бил бесен, но нямало какво да направи - папагалът е на капитана.
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е кораба?"
В трамвая седи бабичка. До нея стои слаб, изтормозен студент.
- Що си такова слабичко, бе момче? - пита бабичката.
- От много учене, бабо! - отговаря студентът.
- Да, ама сигурно си отличник?
- Ами, не съм никакъв отличник!
- Добре, добре, дай си тука наметката, че като те гледам, сигурно и тя ти тежи....
- Това не е наметка, бабо... Това е колегата ми, а виж, той вече е отличник...