Един хайдутин разказва за смелостта и подвиэите на
дружината му:
- Вървя си аэ през гората с мойта дружина юнаци, всичките с бели калпаци, с навити мустаци, с голями пищаци...
- Брей!
- ...и в този момент срещаме турци! Те - двама, а ние - сами.
Млад човек върви в пустинята с камилата си, и много му се иска жена. И понеже няма, хваща камилата. Но тя постоянно се мърда, дърпа, не му е удобно на човека. По едно време пристига чудно красива арабска принцеса:
- Ти ли си принцът мой?
- Аз съм, аз съм - лъже разбира се пътника.
- О, принце мой! Откога те търся! Твоя съм! Каквото и да пожелаеш, ще ти го изпълня!
- Каквото и да пожелая? Колкото и... мръсно да е то?
- Разбира се - смигва му принцесата.
- Добре! Супер! Хайде тогава да ми държиш камилата, докато я оправям, че много ми бяга!