Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака-щрака-щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти.
Веднъж се качила особено дебела лелека. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!"
Отива един в някакъв бар, където имало някакви местни посетители. По едно време един от тях казва силно:
- 158!
Всички почнали да се смеят.
След малко друг:
- 248!
Всички пак се смеят. Нашия човек попитал съседа до него:
- Защо се смеете всички? Това са просто числа?
- Ами ние отдавна се срещаме и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали.
След някоя бира мъжът решил да провери ако той каже някое число и силно казал:
- 523!
Всички избухнали в истеричен смях. Той недоумяваш пак пита съседа до него:
- Толкова ли е смешен този виц?
А онзи (през сълзи):
- За първи път го чуваме!