Стои заека на пънче и пише. По едно време, покрай него минава лисицата и го пита:
- Какво пишеш, Зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това - как зайците ядат лисици!
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мене и ще ти покажа...
След известно време Зайо пак седи и пише нещо. Минава Вълкът:
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това, как зайците изяждат вълците!
- Ти да не си откачил?!
- Абе ти ела с мене и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката:
- Какво пишеш?
- Дисертация на тема: Зайците поголовно изяждат мечките!!!
- Да не си друсан, бе Зайо?
- Ела с мене и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, пълна с лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
ПОУКА: Важна е не темата на дисертацията, а това, кой е твоя ръководител!
Фокусник работил на един кораб. Понеже пътниците се сменяли постоянно, фокусникът показвал винаги едни и същи фокуси. За негово нещастие папагалът на капитана, гледайки го достатъчно пъти, научил всичките му номера и започнал да разваля представленията му с викове от рода на: "Не, не! Това не е същата шапка! Истинската е под масата..." или "Погледни в джоба на гърба му... там е!" и т.н. издавайки тайната на всичките му фокуси.
Фокусникът бил бесен, но нямало какво да направи - папагалът е на капитана.
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е кораба?"