Един мъж седи на пейка в парка и към него се приближава пънкар с коса направена като петелски гребен в най-различни цветове. Човека го зяпнал учудено, а пънкаря му вика:
- К’во си ме зяпнал бе, чичка? Не си ли правил нищо шантаво през живота си?
А човека му отговаря:
- Какво да ти кажа, момче... Преди доста години така се бях натряскал, че хванах и опънах един папагал... и сега се чудя дали ти не си сина ми...
Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям...".
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям..."
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен...