Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Хасково
17°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Спорт
Хасково
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
А помните ли, преди момичетата си водеха едни тетрадки, където имаше нещо като анкети и можеше да се отговаря(лексикони им казваха)?! Ето това са били първите социални мрежи!
Бисери
03.10.2017
3,752 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи. Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал: - Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо! Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас: - Кой чука? - Детенце баща ти вътре ли е? - Няма го. Беше тук, но излезе. - А майка ти? - И тя беше тук, но излезе. - Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб! - И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе! - Е, добре де, ти самичко ли си вътре? - Е, с кой да съм в клозета, бе!?
- Всички обичат Реймънд. Освен Чък Норис.
Моето дете ще получи яка играчка за празника, но остатъка от Happy Meal е за мен!
Студент оглежда квартира. След огледа той с гордост заявява на бъдещата си хазайка: - И да ви кажа... когато напуснах предишната си квартира, хазайката се скъса да плаче.... - О, това не ме притеснява, младежо. При мен наемът се предплаща...
Лекция по астрономия. Лекторът казва: - След пет милиарда години, Слънцето ще угасне и животът на Земята ще спре... - Извинете! - смутено се обажда един от студентите. Не чух, след колко години ще стане тая работа. - След пет милиарда. - Ух, слава богу! - облекчено въздъхва студентът. Аз пък чух "след пет милиона"...