Вицет — Хасково

Срещат се две планети: - Какво ново? - Нищо особено. Изглежда, че съм прихванала отнякъде разумен живот. - Дреболия. Аз също съм го карала. Четири, в най-лошия случай, пет хилядолетия - и си отминава само. Ще вдигнеш температура за кратко, ако заразата сама стигне до термоядрена реакция. А ако се лекуваш, то вече на стадия на античността обикновено започва ремисия. Аз обикновено за профилактика взимам по три астероида на хилядолетие след всеки ледников период, и нямам никакви проблеми.

Разни 03.10.2017 2,212 прегледа

Следващ →

Още вицове

Живорът е прекалено важен, за да мислим сериозно за него! Клиент пита часовникар дали той е съгласен да поправи старинен часовник. След утвърдителния отговор на майстора, клиентът му подава пакет, в който се намира махало от стенен часовник. - Но къде е самият часовник? - пита часовникарят. - В къщи е. Той е в ред. Само махалото не се клати... Скъпи дядо коледа, Вече трета година те моля да ми подариш топката, която искам.Моля те подари ми я! Тони Скъпо дете, Не ти давам подаръка, защото не слушаш родителите си. Слушай ги и ще получиш подаръка. Дядо Коледа Скъпи дядо коледа, Имам здравословен проблем. Имам слаб слух. Моля те, подари ми топката! Тони Болно дете, Да знаеш, че това си е твой проблем. Дядо коледа Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката… - И не ми се прави на прекалено умен! - Хич не се правя, но на твоя фон някак неволно се получава.