Вървяло си зайчето из гората и срещнало медената питка. "Медена питке, моля ти се, дай ми едно парченце, че съм много гладен." Медената питка му теглила една грозна и дълга псувня и отминала.
Зайчето седнало и почнало да плаче. Минала мечката и като разбрала каква е работата му казала: "Не плачи, зайо, това не е медената питка, а таралежът остриган за далавери".
Той ми звънна рано сутринта. Плачеше. Обясняваше ми се в любов. А аз горката мълчах. Мълчах и се опитвах да си спомня къде се натрясках снощи, и кой е този нещастник, който ридае в слушалката…