Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Предимно облачно 20°
В падащ самолет атеисти няма...
Бисери 4,674 прегледа
Следващ →

Още вицове

Попаднали французина, англичанина и българина на остров с канибали. Вождът решил да си направи майтап и им казал: - Ясно е, че ще ви сготвиме, но ви давам един шанс да се спасите: ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем. Минала седмицата, излиза французина, влачи празна торба и кучето припка след него. - Изяде ли кучето месото? - питат го. - Изяде го. - Е, говори ли кучето френски? - Емиии..., не. Хоп - в казана. Излиза англичанина, влачи празна торба, кучето върви отзад. - Изяде ли кучето месото? - питат го. - Изяде го. - Е, говори ли кучето английски? - Емиии..., не. Хайде и той в казана. Излиза българина, влачи празна торба, кучето се тътри след него. - Изяде ли кучето месото? - питат и него. - Изяде го. А отзад кучето: - Лъже, неговата майка! По какво се познава, че блондинка е играла игри с комютъра? -По червилото по джойстика. Укряли 3 монахини, качили се в царството небесно и чакали садбата си. Свети Петър извикъл първата и я попитал: -Колко пъти прегреши чадо мое? - Два - казала монахинята - Първия път когато постъпих в манастира попа искаше да се увери , че сам детствена и вториа клисаря ме видя да си вземам стотинки от иконата . -Хм-погледнал строго Свети Петър и извадил перото и мастилото . Започнал да смята -Греховете ти са птостени отиваи в рая. Дошла втората задал и същия въпрос. -Веднъж - казала тя - само когато постъпих в манастира. Смятал, смятъл и казал. -Греховете са ти простени отиваи в рая Дошла трета и на въпроса тя одговорила: -Миии тъкмо попа да ми го вкара и аз умрях. Започнало смятане, потене, пъшкане. 3 часа се мъчил горкия , свалил училата погледнал монахимята и казал -Връшаи се обратно да ти го навре целия защото не мога да смятам с дроби. В центърът на София каца златна летяща чиния. Паника сред хората на площада, викове, суета... Излиза Софиянски да посрещне извънземните, отваря се люкът на чинията и излизат едни малки човечета целите в златни дрехи,златни скафандри, златни пръстени и ланци. Посреща ги Стефан с добро, кани ги на вечеря в Шератон - ценни гости все пак. Дошло време да си тръгват, сбогували се, но кметът го глождел един въпрос: - Извинете, уважаеми марсианци, искам да Ви питам нещо.... Абе, всички марсианци ли сте такива-златни? -Ааа, не - само арменските марсианци сме такива - излитайки се провикнали те... Една жена избягала от мъжа си. След една седмица се връща и разкаяно моли за прошка. Съпругът стои, слуша горещите й молби невъзмутимо и накрая заявява: - Виж какво, скъпа. Всички сме хора и са ни учили да прощаваме. Въпреки всичко което ми стори, съм готов да ти простя за това, че избяга от мен. Но колкото и да ми се ще, не мога да ти простя, за това, че се върна...