Иванчо при доктора: - Докторе, имам чувството, че съм лезбиец. - Какво, какво? - Сигурен съм, че съм лезбиец. - Не може да бъде. И защо мислиш така? - Ами около мен се въртят толкова хубави мъже, а аз само за жени си мисля!

Учителят казал на учениците: - Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: - Защо стана? - Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.

Учениците в Иванчовия клас били много послушни и не можели да го понасят, защото постоянно изтърсвал по някоя глупост. Един ден дошъл инспектор и учениците се наговорели, ако Иванчо изтърси някоя глупост всички да напуснат демонстративно стаята. Започнал часа и всички дигали ръка да прочетат домашното. Най-накрая дошъл ред на Иванчо. Той станал и изтърсил: - Зад училище има публичен дом. Всички си взели шапките и напуснали стаята. В същия момент Иванчо извикал: - Чакайте бе той още не е отворен!!!

Марийка нещо сбъркала и иска прошка от Иванчо на колене. Не издържал той - дръпнал ципа на панталона...

Иванчо към учителката: - Трябва ли да се наказва някой, за нещо което не е направил? - Не, разбира се. В никакъв случай! - Добре. Аз не съм направил домашното...

В час еврейска учителка пита: - От какво е умрял Хитлер? И Иванчо отговаря: - Като си е видял сметката за газта госпожо!

Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара \"Ж\". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота е \"П\". - Защо? - учудила се учителката. - Защото най-хубавите работи започват с буквата \"П\": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.

Иванчо се прибира пиян в четири сутринта. Марийка - възмутено: - Не те ли е срам! Не съм спала цяла нощ. - Добре де, и аз не съм спал...

- Мамо, мамо! - вика разплакан Иванчо на майка си - тате ме наби два пьти! - Защо бе, моето дете? - Ведньж защото му показах бележник пълен с двойки и ведньж защото му казах, че е неговия като е бил ученик!

Отива веднъж Иванчо при майката на Марийка и казва: - Лельо Ели, а пък аз таковах Марийка... - Ааа, да сте мислили, сега щеш, не щеш, ще се ожениш за нея. - Ма не, бе Лельо Ели, аз таковах Марийка... ударих я с лопатата .

Учителката влиза в клас, облечена в блуза с дълбоко деколте. На врата си има златна верижка със самолетче. Седящият на първия чин Иванчо вперва поглед в деколтето. - Какво, Иванчо, харесва ли ти самолетчето? пита учителката. - Да, госпожице, но по ми допадат двата бомбардировача.

Иванчо,имал да пише сьчинение за домашна работа, но не го написал. Госпожата, го вдига на дьската на другия ден, и му казва да си прочете сьчинението. Иванчо: -Два вьлка се ебали на лед. Госпожата: -Иванчо не е удобно. -Ми, госпожо как ще е удобно хлъзга се.

Иванчо и Марийка минавали по един мост. Марийка казала: - Иванчо, искам да ме издържиш да се изпикая от моста в реката. Хванал я Иванчо и я поднесъл през перилата на моста. Държал я половин минута, цяла минута, па рекъл: - Ма Мариике, няма ли да пикаеш, че ми отмаляха ръцете, ма!!! - Чакай, бе Иванчо, отдолу има една лодка, чакам я да мине, та да се изпикая в нея! А Иванчо рекъл: - Пикай , бе Марийке - това ти е отражението бе....

Иванчо оставал след училище за извънкласни занимания с учителката. Един ден тя му казала недоволна: - Неудовлетворителен! Утре да дойдеш с баща си!

Ивачно стои в клас по математика и учителката задавa въпрос: - Ловджии отиват на лов, на един клон виждат три връбчета, вдигат пушката, гръмват едното. Колко връбчета остават на клона? Иванчо отговаря: - Нито едно, госпожо. Госпожата: - Защо нито едно, бре, Иванчо? - Защото, госпожо, след като едното го освяткат, другите две се плашат и излитат. - Е, да но от математическа гледна точка остават две, иначе ми харесва мисленето ти. Иванчо: - А, госпожо аз мога ли да ви задам един чисто логичен въпрос? - Да, Иванчо, питай. - Вървите сама в парка на една пейка виждате три жени седнали и ядат сладолед. Първата го ближе, втората го смуче, а третата го лапа целия, коя според вас е омъжена? - Ами, чисто логически, Иванчо, трябва да е тази кято го лапа целия. - Не, госпожо, грешите. Чисто логически, омъжена е тази, която носи халка на пръста, но иначе вашето мислене също ми допада.

Лелята на Иванчо: - Ти помагаш ли на мама? - Да. - Как? - полюбопитствала лелята. - Ами броим сребърните лъжички, след като си тръгнеш...

- Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? - Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.

Марийка духа на Иванчо, след като Иванчо свършил в устата й , прибрал го, а Марийка все още стояла с пълни бузи: - Гълтай ма! - Ъ ъ / кимнала отрицателно Мрийка/ - Плюй тогава ма! - Ъ-ъ /кимнала отрицателно пак Марийка/ - К’во искаш тогава ма ? - Дай две филии хляб! - отговорила Марийка.

Бащата на Иванчо попитал учителката: - Госпожо, как е моят? Тя отговорила: - Твоят хич не го бива! - Абе, него си го бива, ама ти не го вдигаш! - Море, аз го вдигам, ама ти не го упражняваш вкъщи!

Вървял Иванчо по двора и си навивал един червей на пръста като синджирче насам - натам. Видял го дядо му и го попитал: - Иванчо, можеш ли да направиш тоя червей да е твърд? Имаш пет лева от мен ако успееш. Иванчо цяла нощ не спал и мислил, обаче на другата сутрин носи и показва червея прав като свещ. - Как го направи Иванчо такъв? - попитал дядо му. - Просто Дядо! Намерих една кутия с лак в гаража. Топнах го вътре и го закачих докато изсъхне. И сега е твърд. На другата сутрин дядо му го среща и усмихнат му казва: - Иванчо, ето ти пет лева от мен и десет от баба ти!