Зима. Студ. Войскова част. - Редник Иванов, какво е времето навън? - Не мога да знам, годподин старшина. - Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. - Ама той само над нулата показва… - Абе, мамка ти, обърни го наопаки!

Старшината: - Какви войници сте вие, бе, с бели чорапи!?! Истинският войник трябва да е или със сини (показва си десния крак) или с черни (показва си левия крак)!

Сержант вика на млад войник: - За малко да застреляш генерала! А войникът гордо отговаря: - Виждате ли! А едва вчера се научих да стрелям…

В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. - Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат! - Късно е вече, синко, лягай да спиш. - Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! - Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: - Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!

Млад лейтенант, току що завършил военното училище, трие със спирт оптическата леща на снайпера. - Какво правиш? Какво ви учат вас в училище? - Ами изтривам с тънък слой, както ми наредихте. Взимам парчето плат, сипвам спирт върху него и трия. - Не се прави така! Гледай мен! Капитанът взима чаша, напълва я със спирт, изпива го на един дъх, след това издиша върху лещата и започва да трие. - Така се трие с тънък слой!

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

През войната английска делегация посещава Кремъл. На официалната вечеря Сталин забелязва, че англичаните през няколко минути тичат до тоалетната и пита Молотов: - Вячеслав, какво им става на гостите, да не сме объркали нещо храната? - Не знам, другарю Сталин, всичко е подготвено както трябва. Готвачът им е английски, храната им е английска, напитките са английски... Дори и солта им е английска!

Инструкция в израелска казарма: “Бъди бдителен! Човек, който върви по улицата и постоянно се озърта, е арабски терорист! Човек, който върви по улицата и гледа право напред, е хладнокръвен арабски терорист! Човек, който върви по улицата и гледа в небето, е арабски терорист-фанатик! Човек, който върви по улицата с наведена глава, е арабски терорист в депресия! Човек, който върви по улицата със затворени очи, е луд арабски терорист! Човек, който не върви по улицата, е болен на легло арабски терорист! Арабските терористи трябва да бъдат арестувани на място! В случай на опит за бягство, дайте предупредителен изстрел във въздуха, след което веднага предайте трупа за аутопсия.”

Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? Полковникът: - Вашите предложения, господин лейтенант. - Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. - Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. - Седем бутилки на човек. - Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. - Шест бутилки водка на човек. - Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините.

Вървят трима ветерани от войната през гора. Единият има рана на глезена, другият е със счупен крак, а на третият са му счупени и двата крака и се движи с инвалидна количка. Стигат до някаква река и трябва да минат от другата страна.. Първо минава този със раната на глезена. На другият бряг той си гледа крака и радостно възкликва: - Тази вода е вълшебна, кракът ми е излекуван! Тръгва вторият. Излиза на отсрещната страна, поглежда си крака и крещи: - Чудо, счупеният крак оздравя! Последен минава този с инвалидната количка. Излиза на срещуположният бряг, оглежда се и казва: - Егати тъпотията! Имам нови гуми на количката...

Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: - Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? - Автомат! - отговорил войника. - Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? - Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл. - Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. - Е не знам! - Това е жаба. - Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.

Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. - Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? - Сержант Петров. - Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. - Кой отговаря за чистотата в столовата? - Сержант Петров. - Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. - Браво сержант. Обявавам ти благодарност! - Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. - Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала: - Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…

Военна комисия... Лекарят гледа с изумление полуметровия член на поредния донаборник... -Не съм си и помислял , че човешки член може да е толкова дълъг! -Дребна работа! Моите братя имат по дълги! -Браво, браво! Трябва да благодарите на баща си, че ви е надарил толкова! -Не на баща си, а на майка си благодарим! -Майка ви не може да ви надари, а само по бащина, мъжка, линия :баща, дядо, прадядо! -Да, бе, да! Мйка ни е едноръка, и като ни е къпала за какво мислите, че ни е държала? !

Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. - Тръгвай! - крещи старшината. - Не ще да запали, господин старшина. - оправдава се шофьорът. - Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!

Взвод войници гледа кино. Главната героиня на филма застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: - Ами сега… какво да правя… Старшината на взвода се обажда: - Как какво ма! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!

В щатски армейски център назначили нов служител, който трябвало да разяснява на новобранците задълженията на правителството към тях, по-конкретно - да ги агитира да сключват застраховки "Живот" за военнослужещи. Скоро на командването направило впечатление, че количеството застраховки рязко нараства. Един офицер влязъл заедно с поредната рота новобранци в залата и седнал на последния ред. - Войници, - започнал разясненията си служителят, - оставям всичко на вашия свободен избор. Аз ще работя само с факти. Ако ви изпратят някъде и загинете при изпълнение на войнския си дълг, на семействата на сключилите застраховка "Живот" за военнослужещи държавата ще изплати 200 000 долара. Ако загинете без застраховка, наследниците ще получат от нея замо 6 000 долара обезщетение. А сега, разсъдете логично. Според вас, кого ще изпращат на най-опасните места?

Старшина Велков: - Заключи вратата и ми донеси катинара!

През зимата командира на поделението прави обиколка и казва на дежурния офицер: - Гледай какви висулки има по покривите, а отдолу вървят офицери. Ако падне на някой на главата и ще го убие. Вземи двама войника и ги пусни да свалят всички висулки! Обаче да се вържат с въже, че не искам нещастни случаи в поделението! След половин час дежурния офицер идва набегом и докладва - Господин, полковник, с един от войниците се случи нещастие - счупи си крака! - Мамка ти! Нали казах да го вържете бе! - Ами вързахме го, ама въжето се оказа много дълго! - Добре, взимай джипката и бързо го карай в болницата! След пет минути дежурния пак търчи: - Господин полковник, с войника се случи ново нещастие - счупи си и другия крак! - Бе вашта мама, кво направихте сега? - Ами качих го в джипа и газ към болницата ... ама забравихме да го отвържем!!??

-Ако в близост до вас избухне ядрен взрив, моментално залягате и скривате автомата под тялото си! -А защо автомата под тялото? - пита редник Мойков. -Как защо, за да не се овъгли!