Иванчо влиза в час с насинено око. Учителката: - Иване, какво има? Защо ти е синьо окото? - А, нищо, госпожо. Една оса ми кацна. - И какво? Ужили ли те? - Не. Татко я преби с лопатата...

Учителят пита: - Иванчо, защо съчинението ти за кучето е съвсем същото като това на брат ти? - Ами защото имаме едно и също куче!

Учителката по география пита Иванчо дали знае нещо за Панамския канал. - Не, - отговаря Иванчо, - по нашата кабелна няма такъв канал.

Иван отишъл на пазара в магазин за плодове и зеленчуци. Продавачката: Така!Добре,5кг. круши по 3лв.50ст.,10кг. ябълки по 2лв.80ст.,8кг. банани по 3лв.20ст.Общо 71лв.10ст.А ти имаш ли толкова пари? Иван: Не,исках само да ми решите задачата от домашната работа.

Иванчо се прибира от училище: - Мамо, татко, мисля, че няма да е здравословно да ми видите бележника... Отварят и гледат... три шесттици!!! Всички припадат. - Казах ви, че няма да е здравословно.

- Пак имаш двойки в бележника, Иване? Някакво оправдание? - Не знам : или е наследственост или е от семейната среда.

Един ден Иванчо казва на баща си: -Тате, викат те в училище да оправиш един проблем. - Какво си направил пак? - Нямаше какво да правя и взривих тоалетните! Бащата отишъл и оправил работата. На следващия ден Иванчо казва на баща си: - Тате, викат те да оправиш един проблем. - Какво си направил пак? - Нямаше какво да правя и взривих класната стая. Бащата отишъл и оправил работата. На другия ден Иванчо се прибира и казва: - Тате, има един проблем... - Повече няма да ходя в училище да ти оправям проблемите! - Тате, какво училище бе!?

От точка А към точка Б заминали велосипедист, моторист., автомобил, автобус, влак, камион и валяк. Вероятно нещо много интересно се случва в точка Б.

Контролно по математика. Всички вече са предали своите работи, само двама ученици седят пред празните листа и дремят. Учителката ги гледа, гледа и накрая пита: - Иска ли ви се тройка? - Даааа - отговарят в един глас двамата. - И аз искам.... Да вървим... - палаво казва учителката.

- Мими, какво правиш? - Уча по история. - А, за кого учиш? - За Наполеон. - И, какво за него? - Ами, къде е умрял... - И къде е умрял? - Ами на Света Елена... - Господи, какви мръсотии учат децата сега в училище!!!

Развълнувана осмокласничка пита майка си: - Как мислиш, правилно ли е, когато едно момче още първата вечер иска от момичето най-интимни неща? - О, боже! - възклицава изплашена майката. - И какво искаше той от теб? - Да му направя домашното по математика.

На урок по богословие в училище, преподавателят казва: - Сега ще ви разкажа, как се е появил първият човек. Иванчо вдига ръка. - Кажи Иванчо! - Ами, как да кажа..... С удоволствие бих чул, как се е появил третият човек...!

Учителката видяла няколко деца как правят физиономии докато си играят, и им казала: - Деца, като бяхме малки нас учеха, че който си криви физиономията ще остане такъв като порасне. Единият ученик коментира: - Ами, поне не може да се оплаквате, че не са ви предупредили.

В училище. Иванчо: - Госпожо, а защо днес сте без сутиен? - Интересно, как се досети, като още даже палтото не съм си свалила? - Няма ви ги бръчките на лицето!

Изпит в университета. Студент излиза да говори с малко листче хартия, на което са написани няколко реда. Преподавателят: - Къде е отговорът на въпросите? - В главата ми! - А това какво е? - сочи листчето хартия. - Това не се събра...

- С тази девойка седяхме на един чин, после се оженихме и ни се родиха деца. - А после какво стана? - После ни сложиха в различни класове...

Учителката пита: - Иванчо, какво ти подари татко ти за рождения ден? - Четири прашки, госпожо! - Престани да се шегуваш, сериозно те питам! - Не се шегувам! Моя татко е единствения стъклар в квартала!

С умиление си спомням, че 7 години не пуших и не пих алкохол... И после мама ме заведе на училище...

- Госпожо, това упражнение устно ли ще го направим? Учителката: - Да, Евгени. Генчо: - Благодаря ти, Господи! Учителката: - Няма защо...

Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..