Сряда, 19 август 2026 | Хасково 24°

Семейни

Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости. Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си. Приятелят много учуден от ситуацията пита: - Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна? - Не, нищо подобно. Питай я ако искаш... Гостът съответно попитал: - Защо е цялата тази любезност? - Ами как да кажа... - започнала тъщата - ...отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно - нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно - извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана... - Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си. - Ами аз вече имам два жълти картона...
Оценка 2.8 от 4 гласа
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни?
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)