Много пиян мъж се прибира много късно вечерта вкъщи. Целият раздърпан, нацапан с червило. Започнал да се оправдава пред жена си. — Скъпа, всичко ще ти обясня. Първо, с приятели се видяхме да пием по бира. — Моят Супермен – казала жената. — След това гледахме мач. — Моят Супермен. — После ходихме да вечеряме. — Моят Супермен. — Ама защо все ме наричаш Супермен – не издържал и попитал мъжа. — Защото, само Супермен си обува слиповете отгоре върху панталоните.

Стоят си трима приятели и си говорят и тогава единият казал: — Абе, да знаете моята тъща като почина и ние и взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб. Тогава и вторият казал: — Абе и моята тъща като почина и взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех. Третия мислил, мислил, извадил мобифона си и звъннал на тъща си: — Ало, майко какво правиш. — Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка. — Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш те хората взеха хубавите места!

- На мен с тъщата ми провървя като в приказка. — Нима? И къде го изкопа това съкровище? — Закопах, приятелю, закопах.

Двама колеги се готвили да заминат командировка в Либия. Дошли им документите и те тръгнали на път. Единия обаче го спрели на границата и не го пуснали. Унил, той се върнал вкъщи и казал на жена си: — Докато колегата се върне от Либия, аз ще се крия и ще се правя, че съм в Либия, за да не се изложа, че не са ме пуснали на границата. Ако идват гости, на тавана съм! Жена му се съгласила и го прикривала пред съседите. След известно време тя му казала: — Съседката си купи обувки с пари на колегата от Либия. Съпругът отвърнал: — Купи си и ти. След няколко дена: — Съседката си купи кожухче с пари на колегата от Либия. Съпругът се замислил малко и отвърнал: — Купи си и ти. След още няколко дена: — Съседката си намери любовник. Съпругът се замислил много, преглътнал и казал: — Намери си и ти. Обаче като се върнем с колегата от Либия, такъв бой ще ядеш…

- Раната на главата ви е доста тежка. Сигурно са ви нападнали за пари? — Така е, докторе. — Бихте ли познали нападателя, ако ви го покажат? — Естествено, докторе, кой не познава жена си.

Съпруга чете на съпруга си новините: — Един човек оставил тридесет хиляди долара наследство на жената, която отказала да се омъжи за него преди двадесет години. — Е, това се казва истинска благодарност.

Бременна ще ражда скоро. Няколко дни преди термина й се появява на сън Господ, който й казва: — Ще направя така, че когато раждаш, половината болка ще изпитва бащата на детето! След два дни в родилния дом бащата отива да види за първи път бебето. Майката го пита: — Как спа завчера, когато раждах през нощта? — Уфф, още ме боли главата, въобще не спах! — Що, да не те болеше нещо? — Не бе, нищо ми нямаше, ама Гошо комшията имаше някаква криза, викаше цяла нощ…

Съпруг се прибира вкъщи. — Знаеш ли какво казват? – пита жена си той. – Нашият портиер бил спал с всички жени от блока, освен с една! Жена му отвърнала: — Това трябва да е онова момиче от трийсет и шести апартамент – никой не си пада по него.

- Скъпи, наистина ли съм ти пратена от Господ? — Да, мила… само за какви грехове не знам…

Няколко месеца след сватбата майка пита дъщеря си: — Как се отнася с теб мъжа ти? — Прекрасно! Дава ми всичко, което поискам.. — Значи, много малко искаш…

Един мъж изгубил жена си и отишъл при полицая да подаде жалба. Полицая го попитал за отличителни белези. — Една такава слаба, висока не много красива. Полицаят се зачудил нещо и мъжът го попитал. — Господин полицай, как изглежда твоята жена. — Една руса, висока, стройна и с голям бюст. Мъжът отговорил: — Давай тогава да търсим твоята жена, остави моята.

Мъж се връща вкъщи и гледа жена си с любовник. Баммм! – през прозореца без да се замисли. На следващия ден пак заварва жената със същия любовник – целият в бинтове и превръзки. Бамммм! – пак през прозореца. На третия ден се връща и гледа жената пак със същия. Този път се разгневил страховито и разярено тръгнал към мъжа. Любовникът казал: — Спри! Кажи какво искаш от мене! — Как какво бе, да не спиш с жена ми. — Така кажи, бе, човек! А ти само намеци, намеци…

Майка съветва дъщеря си, която се жени: — За да бъдеш винаги желана за мъжа си, никога не се събличай напълно! Известно време след сватбата младоженецът пита: — Слушай, а случайно да сте имали психично болни в семейството? — Не, защо питаш? — Доста време вече живеем заедно, а ти всеки път с ботушите си лягаш.

- Скъпи, да знаеш къде е книгата ни „Как да живеем 100 години“? — Изхвърлих я. Майка ти искаше да я чете.

Жени се султана на Бруней: — Съгласен ли сте да се ожените за тази жена? — Да. — А за тази? — Да. — А за тази?… А за тази?…

На една жена й писнало от запоите на мъжа й. Решила да го отрезви с електрошок. В съда. Съдията: — Подали сте молба за развод заради жестокото отношение на жена ви към вас? Мъжа: — Не, просто за първи път я видях трезвен.

- Защо женените мъже напълняват? — Защото ергенът се прибира вкъщи, отваря хладилника, вижда какво има вътре и от мъка отива в леглото. Жененият мъж отива в леглото, вижда какво има вътре и от мъка отива да отваря хладилника…

Срещат се две приятелки, еданта казва на другата. — Знаеш ли не сам правила секс с мъжа си откакто се оженихме. – и я пита – Ами ти? — Не знам, как се казва мъжа ти?

В една връзка мъжът трябва да помни: Датата, на която се запознал с жената. Датата, на която е била първата им среща. Датата, на която е поканил дамата на ресторант. Датата, на която ръцете им се докосват за първи път. Датата на първата целувка. Датата на първия секс. Тъй като мъжкият мозък не може да се справи със запомнянето на толкова много дати, мъжете се опитват да свършат всичко това на един ден.

Двама приятели си говорят за жените си и единия вика: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?