Неделя, 4 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 10°
Хасково България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Един шоп фиксира един черен и го пита: - Абе дзверо отдека си бре? - От Гана! - Я не те питам от коя макя си бре! Я те питам отдека си!
Разни 2,510 прегледа
Следващ →

Още вицове

Щом децата почнат да живеят отделно от родители си и за своя сметка, те започват да разбират, че не са най-умните, а техните родители не са най-глупавите. Върви си Кумчо Вълчо по горската пътека и среща Зайо Байо. Заека носи един цветен телевизор. - Къв е тоя телевизор бе Зайо? - пита Вълка. - Абе дълга история... - Кажи де! - казва Вълка. - Ми, разхождах се аз сутринта из гората и срещнах Лисицата. И Лисицата вика: "Зайо, айде да те водя вкъщи да пием чай". Отидохме у Лисицата, тя се съблече, легна на леглото и ми вика: "Зайо, вземи ми най-скъпото!". Аз се огледах и взех цветния телевизор. Вълка като чул, викнал: - Абе Зайо, ти не си никакъв мъж! Заека се обидил и му казал: - Е ти като си такъв голем мъж ходи вземи холната гарнитура. Една жена празнувала своя петдесет годишен юбилей - гости, ядене, пиене... Обичайните неща. Съпругът и вдигнал тост: "Вдигам тост не за твоите 50 год., на които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 год., на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 год., на които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 год., на които бе като сочна праскова!..." Гостите онемели притеснено... Рожденничката се изправила с чаша в ръка: "Вдигам тост не за моите 17год., на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 год., на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 год., на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 год., на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!" - Госпожице, на колко години сте? - Деветнадесет години и седемдесет и два месеца. Нощ преди изпит. В дома на професора звъни телефонът. Професорът вдига и със сънен и раздразнен глас казва: - Да! - Какво, спиш ли, гадино? - ?! - А ние тука учим.