Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло.
Бащата:
— Сине донеси от колата тесто – ще ловим на него.
Синът:
— Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох.
— Е нищо, донеси хляба!
— Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия.
— Значи да знаеш – никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!
Вълкът паднал в една яма. Викал, викал за помощ и дошъл Зайо Байо. Заекът започнал псува вълка. Но без да иска паднал в ямата.
- Зайо, ти как ме наричаше, я повтори.
- Вълчо, ти може и да не повярваш, но аз дойдох да ти се извиня.