- Уффф, какво ни се случи вчера. Донасят ни един да го погребваме, а той ХОП! седна в гроба: каза Хоп-па! А аз съм жив! И като се почна... Всички се радват, смеят се, гърмят конфети, някой извади шарени балони, жена му плаче от радост... Въобще, с триста зора го погребахме.
– Тате, на паркинга беше пълно с коли, а гръмотевицата падна точно върху моята!
- Нищо чудно! Преди двадесет години майка ти беше сама на купона, а ние бяхме петима. Но точно аз се събудих с нея!