Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски:
- Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична.
Оболенски:
- Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси?
- Не.
- Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат.
Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб:
- Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси?
Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата!
- Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите?
- Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…