На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Мечо Пух влиза в един бар и пита:
- Извинете, случайно да имате наденички?
- Да, разбира се! Топли, вкусни, пресни наденички!
Мечо Пух:
- А случайно да имате свински ребърца?
- Съвсем пресни! Току що донесени!
Пак Мечо Пух:
- А свински опашки и крачета?
- Естествено! Невероятно вкусни! Току що ги приготвих!
Тогава мечето вади един автомат и вика:
- Та-та-та-та! Това е за Прасчо!