На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Говорят си двама наркомани:
- Ей, вчера се запознах със страшна мадама. Поприказвахме си, взех й телефона...
- Ами много хубаво.
На другия ден оня пак разправя:
- Ау, с друга мадама се запознах и на нея й взех телефона...
И така няколко дена, докато другият не издържал и казал:
- За какво са ти толкова телефони бе, вземи поне един телевизор!