Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
- През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.:
- До къде е водата?
- До глезените, Г-н Министър!
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
Един полицай постъпил на работа в транспортна полиция. В края на работното време началникът му го пита:
- Е, как мина деня?
- Добре. - отвърнал новоназначения. Само дето тия жепейци (железничари) са много прости!
- Защо? - попитал шефа.
- Аз го питам: “Колко е часът?”, а той ми отговаря “Пет и пет”. Не каже направо десет…