из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Когато лекарят разбрал със сигурност за фаталния изход на милиардера, извикал жена му:
- Госпожо, трябва да бъдете готова на всичко…
- Едва ли - развълнувано го прекъснала тя, - като го познавам какъв е, едва ли мога да разчитам на повече от половината.