Двама чукчи ловували и на брега на океана убили един морж.
Хванали го за опашката и го замъкнали към селото. Бивните му обаче заоравали в снега и се дърпало много трудно.
След известно време насреща им се задава един бял ловец.
- Здравейте, чукчи.
- Здравей, бели ловецо.
- Гледам хванали сте морж.
- Хванахме, обаче бивните му рият в снега и е много труден за дърпане.
- Ами че хванете го откъм бивните и ще е доста по-лесно.
Послушали го чукчите, хванали моржа за бивните и завлякли.
Вървяли, вървяли и единия се обадил:
- Ей-и-и, туй белия човек - умен човек. Глей сега колко е по-лесно!
- Лесно, лесно - казал другия - ама на, пак се върнахме до океана.
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир"
Скъпи Бели Приятелю,
Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш:
Като се раждам, аз съм черен.
Като израствам, аз съм черен.
Като ходя под слънцето, аз съм черен.
Когато ми е студено, аз съм черен.
Като ме е страх, аз съм черен.
Като съм болен, аз съм черен.
Като умра, аз все още съм черен.
А ти, Бели Приятелю,
Като се раждаш, ти си розов.
Като растеш, ти си бял.
Когато си под слънцето, ти си червен.
Като ти е студено, ти си син.
Като те е страх, ти си жълт.
Като си болен, ти си зелен.
Когато умреш, ти си сив.
И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!