"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"
Веднъж Иванчо поканил Марийка у тях. Дошла тя и влезли в неговата стая и тъкмо почнали да се оправят, бабата на Иванчо влязла в стаята и сърдито попитала:<BR>- К’во прайте вий тука, бе?<BR>- Мии, секс бабо... - отговорил Иванчо.<BR>- Аааа, добре, аз помислих че пушите...