Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара:
- Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе?
Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил:
- Такъв е живота, брато. Който може спира.
Един човек се прибирал късно вечерта и за по-пряко решил да мине през гробищата. По едно време чува странен шум. Гледа - някакво старче с чук и длето кове нещо по един паметник.
- Ей, дядка, как ме изплаши само! Помислих че е някой призрак. Какво правиш по това време тука?
- Абе тия идиоти са ми объркали името на надгробната плоча и го поправям...