Снощи пак не ме остави да спя. Чувствах те в съня си. Присъствието ти бе мъчително. Остави следите си върху мен. Утре ще те убия, гаден, мръсен.... КОМАР!
Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.