Екатерина Велика стояла на мост над Нева, облегнала лакти на перилата и замечтано наблюдавала сивите облаци над Балтика и губещите се в далечината кораби.
Изведнъж, изстенвайки, Екатерина Велика прошепнала:
- Ах, кой беше това?!
- Поручик Ржевски, разрешете да се представя, Ваше Величество - изревал поручикът и изпъвайки се.
- Продължавайте полковник, продължавайте...
Единствените хора, които имат стойност на този свят, са необикновените. Защото обикновеният народ е като листата на дървото - живее и умира незабелязано.