На един човек му се ходило по голяма нужда, но нямало свободна тоалетна. Намерил сянка зад църквата и тъкмо се надупил, миряните започнали да прииждат на литургия. Погледнал - нагоре върви гръмоотвод. Посеркото бил на зор и без да му мисли се покатерил на църковния покрив. Блаженно свалил панталона и започнал да се облекчава. За късмет една от керемидите липсвала и ароматния товар попаднал точно в отверстието. В този съдбовен момент попът общувал с Бога:
- Дядо Боже каквото ни дадеш, това ще ядем.
Потресът у мирянските души бил кански, кога в ръцете на дядо поп пльоснала зловонната манна небесна...
Тъмна гадна мрачна ветровита студена (и квато още отрицателна друга) нощ се стели над София...Няма никой по улиците..Само един човек върви забързано занякъде. Изведнъж изскача крадец, настига човека и му вика:
-ДАЙ СИ ПАРИТЕ!
А човека:
-Абе ти знаеш ли кой съм?! Аз съм министъра на финансите...
Крадеца:
-...в такъв случай...ДАЙ СИ МИ ПАРИТЕ!