Обичам те мила, като чушка изгнила! Ти си ангел небесен в кенеф обесен! Имаш походка на умряла котка! Имаш усмивка на разбита мивка! Имаш дьх на умрял пльх!
Става тъмно. Баща се провиква от балкона:
- Иванчо, мислиш ли да се прибираш вкъщи?
- Мисля, тате! - крещи в отговор сина.
- Е, и?
- Тате, дай ми още час да помисля!