В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...
- Иванчо, как е новата ти учителка?
- Много е набожна!
- ?!?
- Изпита ме. Започнах да отговарям, а тя веднага почна да се кръсти и да вика "О, Боже! О, Боже!"