На 100-ния етаж на един небостъргач имало детска градина. Един ден станал пожар. Понеже нямяло как да евакуират децата, решили пожарникарите да разспънат отдолу един чаршав, а от горе да им изхвърлят децата. И така хвърлили едно бяло дете, хванали го с чаршафа и го пуснали да си ходи. Хвърляли второ, трето. По едно време хвърлили едно негърче, но пожарникарите дръпнали чаршафа и то се разпльоскало на земята. Продължили да хвърлят бели. Добрите пожарникари ги хващали с белия чаршаф и ги пускали да си ходят. По едно време пак хвърлили едно негърче. Отдолу пак дръпнали чаршафа и то се размазало на земята. Тогава един от пожарникарите ядосано извикал от долу.
- Ей вие там горе, тия изгорелите изобщо не ми ги хвърляйте.
Събрали се американеца, французина и българина. И започнали да се хвалят със жените си. Американецът казал:
- Моята жена има толкова дълги крака, че като яхне кон и те опират в земята! французинът казал:
- Пък моята има толкова тънко кръстче, че като я прегърна и си бъркам с ръка в джоба!
А българинът мислил, мислил и накрая казал:
- А моята жена като я ударя един път на опаки и главата й половин час се върти, ама не щото съм я ударил силно, ами щот си е въртоглава!