Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк:
- Сине, трябва да те огорча, но ние с майка ти се разваждаме. 45 години мъки стигат!
- Тате, ама какво говориш! И точно преди празника ви!
- Така сме изморени един от друг, - казва бащата, - че повече не може да се гледаме. Само исках да те помоля да се обадиш на сестра ти в Чикаго и да й съобщиш новината.
И затваря телефона.
Отчаян сина звъни на сестра си, която пък веднага се обажда на баща си:
- Тате, Сара е! Кажи ми, че не е истина, че ще се развеждате! В никакъв случай не правете НИЩО, докато не дойдем! Разбра ли ме? НИЩО!
И затваря телефона.
Доволен Абрам се обръща към жена си:
- Е, всичко мина идеално: задължително ще дойдат на празника ни, а и самолетни билети ще си купят сами!
Отива Иванчо при майка си и замолва жално:
- Мамо, дай един лев... Моля ти се мамо!!!
- За какво?
- Там на улицата седи бедна баба, на нея ще ги дам.
Майката радостно:
- Значи ти е станало мъчно за бабата. Ето синко, вземи!
Разбира се, да ги дадеш на бабата! Тя сигурно е стара?
- Да.
- И не може да работи?
- Не не може!
- Седи и проси?
- Да за сладолед!