Загубили се в пустинята французин, американец и българин.
Нямали ни вода, ни храна и само им се привиждали разни неща.
Но нещо заблестяло в очите им и когато стигнали там - една каса с ракия се подавала от пясъците.
И без друго били обречени и решили да се напият до смърт. Пили, пили, изпили половината каса и когато отворили поредната бутилка от нея изкочил духът и им казал да си изберат по едно желание.
- Да съм в Париж - рекъл французинът и мигом изчезнал.
- Да съм в Ню Йорк - и американецът изчезнал.
Българинът погледнал касата и рекъл:
- Я ги върни да си допием пиенето.
На 14 април ти беше в трамвай #19 и слезе на Ракова болница. Беше облечена в зелена мини пола и бяла блузка. Аз, ако си спомняш те бях хванал за задника и си държах ръката там без да ми направиш забележка от площад Славейков до твоето слизане. Моля ти се обади ми се на телефон 43-42-41. Попитай за Борис Леяра. Ако се обади женски глас това е хазайката - кажи й че си ми братовчедка, ако се обади мъжки глас и не съм аз, то това ще бъде съквартиранта и на него може да му кажеш коя си. С обич те чакам.