Червената шапчица, Чарлз Дикенс
Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.
Седят си деца пред блока. По едно време притичва Петьо с топка и казва:
- Хайде да направим едно мачле!
Едно от децата отговаря:
- Аз не мога, нови са ми обувките!
Петьо:
- Като депутат си! И те като сложат новите обувки - седят и нищо не могата да свършат!