Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва:
— Няма да се предреждаш!
Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката.
— Няма да се предреждаш!
Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва:
— Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
- Прочетохте ли стиховете ми? - пита млад поет редактора.
- Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише!
- О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение?
- Онова, за телевизора.