Четвъртък, 20 август 2026 | Хасково 20°
Купете в нашия магазин 1000 мегабайта RAM-памет и ще получите 24 абсолютно безплатно!
Програмисти 3,873 прегледа
Следващ →

Още вицове

Следовател: - Този нож познат ли ви е? - Разбира се! - Значи признавате?! - Как да не го знам, вече трета седмица ми го показвате всеки ден! Срещнали се двама стари приятели, които не се били виждали доста години. Както си е радно влезнали в един бар да отбележат срещата. - Ти какво ще пиеш? - Нишо няма да пия. Имам язва. - Остаряваме приятел. А къде ти е язвата, на стомаха или на дванадесетопръстника? - Вкъщи. В църквата шеф на охранителна фирма се молил на Бога: - Помогни, Боже, борчетата да са здрави, пари да носят, помогни и тоя ТИР с бензин да мине границата, и ни пази от пандиза. За момент дочул в другия ъгъл пенсионер да нарежда: - Боже, моля ти се нека ми стигне пенсията и този месец за хляб, и за мляко, и да мога и тока да платя... Веднага борецът притичал при стареца и ядосано му казал: - На ти сто марки и стига си занимавал Господа с глупости! Попаднали американецът, французинът и Бай Ганьо на остров с канибали. Хванали ги те и вождът им казъл: - Ся, ще ви дам шанс да се спасите. Ето ви по едно куче и по 5 кг месо. След една седмица, ако кучето говори на вашия език, сте свободни, ако не - изяждаме ви. Взели те кучетата и местото и тръгнали из гората. Връща се първи след една седмица американецът. - Кучето изяде ли месото? - Да. - Говори ли анлийски? - Еми... не. В казана... Връща се французинът. - Кучето изяде ли месото? - Да. - И говори ли френски? - Еми... не. В казана... Връща се и Бай Ганьо. - Кучето изяде ли месото? - Да. В този момент кучето се обадило: - Лъже, майка му стара... Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Реклама — Зона 3 (728x90)