Двама цигани с Лада затъват в калта до оградата на градското
гробище.Правят всякакви безуспешни опити за измъкване.
Започва да се мръква.Обаждат се по джиесема на махалата
за помощ.Пазачът на гробището изчаква да се стъмни,заляга
до оградата,и с дружелюбен,дрезгав глас:
- Главата и ръцете съм си ги изкарал,ей сега ще си измъкна
краката и идвам да ви помогна.
На шофьора му се опъва кожата на темето,дава бясна газ,
и Ладата за 2 секунди се измъква,станала по всъдеходна
от Лада Нива.
Вървят си каруцарят, конят и каруцата по едно нанагорнище. По едно време конят се обърнал, изпръхтял и казал *Тууу, мама му стара писна ми от това нанагорнище*. Каруцарят онемял от почуда и едва успял да промълви *За пръв път чувам кон да говори*. След пет минути каруцата се обадила *И аз също*. ;o)