Неделя, 4 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 21°
Един просяк получавал от един човек всяка седмица по 1000 лева. Минало се време и човекът започнал да оставя на просяка по 750лв, малко по-късно почнал да му оставя по 500лв, а в последствие - по 250лв. Просякът бил благодарен на човекът, защото живеел благодарение на него, но любопитството му било голямо защо от 1000лв започнал да му дава по 250. Веднъж просякът го попитал: - Извинявай, много съм ти благодарен, че от толкова години ми даваш пари, благодарение на теб живея, ама ми кажи защо от 1000лв се стигна да ми даваш по 250? - Ами така се случиха нещата....В началото бях ерген имах повече пари, после се ожених и почнах да ти давам по 750лв, после ми се роди дете още повече разходи имах и почнах да ти давам по 500, а сега и второ се роди и ти давам по 250. Просякът го погледнал и казъл: - И кво са? Аз ли да ти издържам семейството?
Други 2,349 прегледа
Следващ →

Още вицове

Възрастна и строга учителка пита децата: - Какво дава кокошката? - Яйца - отговорила Марийка. - Точно така. А какво дава кравата? - Мляко отговорила Стефка. - Правилно казала учителката. А какво дава овцата? Иванчо ядосан отговорил: - Дава уроци и гадни задачи за домашно. Пиян се вози в автобус. По едно време му става зле от друсането и той възпитано предупреждава: - Пазете се, лошо ми е!!!! Хората почват да го успокояват и да му обясняват, че тия работи в автобуса не се вършат - ей я спирката къде е...... Пияницата се съгласява: - Добре ще броя до 48 и чак тогава.... Хората се успокояват - спирката е наистина близичко. А пияницата: - 6x8 = 48... Един човек си върви из пустинята и среща борец продаващ вратовръзки. - Хайде, бе човече купи си една вратовръзка. - А бе, каква вратовръзка, дай малко вода, защото съм жаден. - Човече, аз продавам вратовръзки, а не вода. Човека продължил своя път и след малко гледа - оазис! Бързо отива до него, но го спира друг борец и го пита: - Човече, ти накъде без вратовръзка бе!?! ...След това обвиняемия дълго и упорито удряше с лице обувките на следователя... През далечната 1973 година България гостува на Бразилия за приятелски мач. Преди него треньорът прави разбор. Разделя с тебешир една дъска на две и казва: - Момчета, това е нашата половина, а това е половината на Бразилия. В нея вие работа нямате. (Това е истински случай, а треньорът е бащата на Стефан Орманджиев)