Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата:
- Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди?
- Не, татко.
Баба разказва на внучката си, че по нейно време не е имало нито автомобили, нито телевизори, нито кина...
- А тогава какво сте правили?
- Живеехме, детето ми, живеехме...