Един цигулар върви през пустинята. Вижда, че насреща му идва лъв и уплашен си мисли: "Край! Нищо не мога да направя, освен предсмъртно да си посвиря". Взел цигулката и с разтреперани ръце засвирил. Лъвът се оказал музикален. Полегнал, заслушал се и даже си тактувал с опашката. След малко се задава втори лъв. Първият му казва:
- Ш-ш-ш-т! Лягай и слушай! Човекът свири като Паганини! Факир е!
Вторият лъв също се заслушал. Дошли трети и четвърти лъвове, чували как свири цигуларят и се заслушвали.
По едно време идва престарял лъв и без да се огледа, направо скача и излапва цигуларя.
Всичките лъвове скачат:
- Ей, к’во направи бе! Що го изяде!
- К’во, к’во? Нещо недочувам...
Срещнала Марийка Понокио и започнала да го моли:
- Пинокио, моля те да ти седна на носа!
- А-а, не може Марийке, аз съм гнуслив.
- Хайде, Пинокио, моля ти се, много ти се моля да ти седна на носа.
- Не може бе Марийке, казах ти вече, гнуслив съм.
- Моля ти се Пинокио, хайде да ти седна на носа, виж как ти се моля.
Накрая Пинокио не издържал и се съгласил. Марийка седнала и казала:
- Хайде Пинокио, лъжи сега, лъжи!