Един поп преял по Задушница и му се надуло шкембето. Мъчил се той, мъчил се и решил да отиде на доктор. Отишъл той, но преди него при доктора влязло едно момиче. Момичето било забременяло и се примолило на доктора:
- Докторе, моля ти се, бременна съм, а не съм женена, ако разберат нашите, ще ме линчуват.
Какво да прави докторът, изродил бебето и го бутнал в едно чекмедже. След малко влязъл попът, докторът му бил упойка и след два часа го събужда с шамари и му вика:
- Попе, да ти е живо и здраво, момченце, 3,500 кг.
- Ама как така бе момче, аз съм мъж не мога да раждам...
- Абе какъв мъж си ти бе, виж, няма ти го шкембето, хайде, взимай бебето и ми се махай от главата.
Попът какво да прави, взел бебето. След 30 г., попът на смъртно легло казва с последни сили:
- Извикайте сина ми! Извикайте сина ми!
Идва синът и пита:
- Кажи, тате! Какво има?
- Сине, досега аз съм те лъгал. Аз не съм ти баща. Аз съм ти майка. Баща ти е поп Въло от съседното село.
Момче и момиче.
Първа среща.
Той цяла нощ бил перфектния кавалер - таксита, сметките по заведенията, галантен, весел, умен, чаровен....
Тръгват да се прибират и той я изпраща. Изпреварва я точно преди да си влезне във входа, разперва ръце, подпира се на входа от двете страни и казва:
- Докато не ми направиш свирка няма да те пусна!!!
- Недей де....толкова хубава вечер беше, не я разваляй!
- Свирка!
- Недей бе човек! Толкова си готин, толкова те харесвам, не разваляй всичко накрая, не мога да ти направя свирка...
Един спор се разгорял половин час....
В това време от входа излиза едно малко момиченце, минава под неговата ръка, поглежда нагоре към него и казва:
- Бате, аз съм Юлия, на 7 годинки съм и живея на 6-ия етаж. Тати ме прати да ти направя една свирка. Каза, че ако не ти хареса, ще прати мама тя да ти направи. Каза, че ако и нея не харесаш, той може да слезне да ти направи свирка, само моля те пусни домофоните, че целия вход не може да спи.