Госпожата на Иванчо влиза в класната стая и вижда на дъската нарисуван един член. Пита:
- Ученици, кой го нарисува?
След повтаряне на въпроса няколко пъти Иванчо си признал.
- Иванчо, след часовете при мен в кабинета.
Влиза Иванчо в кабинета, а отвън съучениците очакват да видят какво ще се случи. Минават пет, есет, петнадесет минути. На двадесетата минута Иванчо излиза целия разрошен, измачкан.
Съучениците му го питат:
- Какво стана?
- Аз казвах ли ви, че винаги има нужда от малко реклама..
На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета.
- Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя.
- Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките.
- Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена.
Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала:
- Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.