Беше топъл майски ден през юни. Тръгнахме преди час, а вече 5 часа се разхождахме. Времето беше приятно. Валеше проливен дъжд и слънцето силно напичаше. Видяхме сърна, с малките си зайчета и катерички, с техните синигерчета. Лисиците прехвърчаха от дърво на дърво и пееха омайно, а цветята ухаеха на развалени яйца.
Един съсед на Иванчо и Марийка се разболял и гласът му пресипнал.
Наложило му се да иска нещо от съседите си и когато позвънил му отворила Марийка.
-Иванчо вкъщи ли е? -попитал той шепнешком.
-Няма го. Влизай бързо... - също шепнешком отвърнала Марийка