Червената шапчица, по Реймънд Чандлър
Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове, които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.
Аврам среща стария си приятел Моше и му казва:
- Моше, искаш ли да купиш от мен на половин цена голяма партида панталони - последен писък на модата?
Чувайки "половин цена" и "последен писък на модата", Моше купува партидата без да се замисли, но след известно време забелязва, че всички панталони са само с един крачол. Пухтейки от възмущение, той притичва при Аврам и крещи:
- Какво си ми продал? Невъзможно е да се обуят!
- Моше, не забравяй, че ти ги продадох на половин цена!
- Ах, да, действително.
След няколко дни Моше среща Изи и със същия номер му продава цялата партида. После Изи я продава на Срули, Срули на Соломон, Соломон на Марк и т.н. Така панталоните в течение на две години преминават от един евреин в друг, докато един от тях - Яков - не решил да провери стоката преди да даде парите. Откривайки номера, Яков се възмущава:
- Самуил, какво ми предлагаш? Не стават за продажба!
- Как да не стават? За две години целият квартал забогатя от тях!